виж инсталациите
Параметри за промяна

Реките на София

Арт инсталации

Фондация Колективът обявява конкурс за визуални арт инсталации, свързани с опазването на софийските реки, тяхното минало и възможното им бъдеще като пространства за среща между природа и култура.

With the support of
Екологичната криза и необходимостта от нови парадигми в грижата за природата и взаимодействието с нея е най-съществената тема в съвремието ни. През последните години Колективът демонстрира системен подход при осъществяването на своята поредица фестивали Реките на София, в която на фокус е устойчивостта през социални и артистични практики. Настоящата изложба е продължение на тази мисия.
 
Изложбата е съставена от специфични намеси, обединени от вниманието към реката, нейната роля в динамиката на градското ежедневие, видимите и скрити истории, които текат по бреговете й. Подбраните след конкурс петима участници и екипи са от различни поколения и с разнообразен професионален път художници, дизайнери и архитекти. Техните предложения са специално създадени за фестивала и за река Перловска.
 
Конкретните локации на петте намеси служат като метафора за малки острови на нов начин на мислене и поглед към парка и реката. Тези творчески пространства, пръснати на няколко ключови за фестивала места, изследват възприятия и знания, задействат емпатия и съзнание за реката и обкръжаващата я среда.
Изложбата разглежда значимата роля и неотменна принадлежност на река Перловска в градската тъкан. Тя е импулс за промяна и за създаването на места, които обогатяват общностите с грижа и внимание към природата.

Адриана Андреева и Бояна Гяурова, Студио Комплект, куратори на изложбата

Изложбата е резултат от конкурс с над 100 участници и оригинални идеи за пространствени инсталации за фестивала Реките на София 2025. Конкурсът и изложбата са част от проекта “Реките на София 2025 – Машина на времето”, финансиран по програма „Фестивали“ 2024г на Национален фонд Култура.

Участници и техните творби

RE:ка – Реката, която помни

Теодора Руменова
Реките говорят

Анна Бачева & Иво Иванов
ХЛАД

Даниела Солуева
Музей от бъдещето

Екатерина Леондиева & Жулиан Клабек
СИФОНОФОРА

СТУДИО ТАШ

RE:ка – Реката, която помни

Теодора Руменова

RE:ка е временна пространствена инсталация, родена от проблемите на градските реки – замърсяване и строителни отпадъци. Намесата използва именно тези изоставени материали, за да създаде архитектурна структура: редица от колони, сякаш изникнали от паметта на водата. Инсталацията кани хората да преминат през нея, да усетят мястото и да осъзнаят, че реката не забравя – всичко, което попада в нея, става част от нейното ДНК. Проектът превръща следата, която оставяме, в отправна точка за промяна и ново начало.

Каква нова роля или глас давате на парка?
Инсталацията превръща част от реката в активно и достъпно пространство за среща между хората и водата. Тя дава нов глас на реката, този на паметта и възможността за трансформация, дори от отпадъците, които оставяме след себе си.
Какво би станало, ако проектът ви остане тук за постоянно?
Би продължил да разказва своята история. Как нещо, родено от отпадъци и разруха, се превръща в структура, която носи нов живот и стойност. Постоянното ѝ присъствие е напомняне, че нашите действия оставят видима и невидима следа във водите. Инсталацията би могла да се използва като малко публично пространство в реката: платформа за игра, за срещи, за разговори, което събира хората и ги кара да се замислят за градските реки като част от ежедневието ни.
 
Кое е невидимото, което искате да бъде забелязано чрез вашата работа?
Невидимото е това, което не искаме да видим – строителните отпадъци, скритите следи от човешки действия, пластмасата, бетонът, материалите, които времето и водата пренасят, но не изчезват. Реките съхраняват нашите истории, грешки и надежди. С тази инсталация искам да направя невидимото видимо, да извадя отпадъците от сенките и да покажа, че те могат да се превърнат в ново начало. RE:ка е метафора за отговорността ни, че промяната е възможна, ако виждаме и помним следата, която оставяме, защото реката винаги помни.

Реките говорят

Анна Бачева & Иво Иванов

Реките говорят чрез хората. Аудио-визуална инсталация, търсеща вътрешната река в човека чрез портрети, монолози, разкази, проза и мистика.

Каква нова роля или глас давате на парка?
Персонализираме реката. Хората се отъждествяват с река и говорят за нея като за себе си, давайки й гласност и имагинерност, намирайки в себе си неизказани усещания за нея. Целта е хората да прекарват повече време покрай течащата вода.

Какво би станало, ако проектът ви остане тук за постоянно?
 Най-вероятно би бил разрушен от вандали или от съборен от буря. Но много повече хора биха го видяли и биха стояли повече по брега на реката, което по принцип не се случва често.
Кое е невидимото, което искате да бъде забелязано чрез вашата работа?
Реките са геоложкия пулс на планетата. Хората са като реки. Неописани и подтиснати усещания на човека, който се оказва неочаквано близо до течащата вода, както и до потока на времето.

РЕКИТЕ ГОВОРЯТ
Поезия в образ и звук

РЕАЛИЗАЦИЯ
Анна Бачева, Иво Иванов

ВИДЕО И ФОТОГРАФИЯ
Анна Бачева

ЗВУК
Иво Иванов

С УЧАСТИЕТО НА
Надя Русева, Трендафила Трендафилова, Йоана Робова, Виктория Николова, Петър Пармаков, Мартин Петров, Нино Гомес, Георги Христов, Георги Бачев

ПРОДУКЦИЯ
Фондация Колективът

Instagram Soundcloud

ХЛАД

Даниела Солуева

ХЛАД е пасивен охладител, направен от 3Д принтирани керамични модули. Върху външния слой са отбелязани реките, които пресичат софийския център. Отделните нива на водната кула се въртят, като дават възможност на посетителите да търсят, намират и разпознават речните пътища на София. Вътрешността на скулптурата разполага с глинени водни камери, които осигуряват пасивния охлаждащ ефект. Инсталацията съчетава традиционен материал със съвременни технологии и насочва вниманието към охлаждащата роля на водата в градската среда – особено важна в условията на климатична криза.

Каква нова роля или глас давате на парка?
Проектът напомня това, което паркът прави. “Аз ще ви помогна ( охладя ), щом ми позволите да съществувам.“
Какво би станало, ако проектът ви остане тук за постоянно?
В случай, че ХЛАД остане в парка, ще запази функцията си като охлаждащ елемент в градската среда, поради цялостната влажност на зоната около поречието. Но и положително е възможно да се превърне в дом и подслон на мъхести растения и множество микроорганизми.

Кое е невидимото, което искате да бъде забелязано чрез вашата работа?
Търсенето на симбиоза между традиция и иновация в изграждането на устойчива градска среда, от естествени материали и в полза на хората.
Instagram Soundcloud Globe

Музей от бъдещето

Екатерина Леондиева & Жулиан Клабек

Музей от бъдещето е серия от инсталации, които разкриват начините, по които мислим за природните ресурси, замърсяването и водата. Той е създаден от въображаема бъдеща цивилизация, която изследва причините за настъпил екологичен колапс. Пренесен в настоящето, музеят се разгръща на терена на фестивала и поставя акцент върху следите от човешка намеса в природата. Чрез всяка инсталация и нейната история се разкрива фрагмент от бъдещето, който поставя въпроси за нашето съвремие.
 
Каква нова роля или глас давате на парка?
Нашият подход се състои в това да оставим човешката намеса да говори за себе си. Паркът е природа, опитомена от човека. Той говори чрез наслояванията на умишлени или несъзнателни действия, които се отразяват върху пейзажа.
 
Какво би станало, ако проектът ви остане тук за постоянно?
Вероятно с времето ще бъде от своя страна “опитомен” от природата.
Кое е невидимото, което искате да бъде забелязано чрез вашата работа?
Искаме да разкрием невидимото, както в природните процеси, така и в тези, създадени от човека: например често скритите мрежи от тръби, които транспортират разнообразни ресурси необходими за функционирането на нашия модерен свят. Когато започнем да разглеждаме ежедневни неща като артефакти това създава психологическа дистанция и ни кара да задаваме необичайни, но значими въпроси. Този изследователски подход бихме описали като “археология на настоящето”.

 

ВАНА С ГЛЕДКА

Отпуснете се в креслото, изработено от рядък фрагмент от старинна вана. Вдигнете душ-слушалката, за да научите за скритата мрежа, която някога е поддържала живота на древната цивилизация, но също е допринесла за нейния упадък.

ГОРСКА РАНА

Атмосферни данни от миналото сочат, че повишени нива на CO² са изиграли ключова роля в Големия Колапс. Не е ясно дали нашите предци са осъзнавали напълно способността на Дърветата да улавят въглерод и да даряват кислород. Следи от обелена кора, запазени и до днес, разказват за противоречиво взаимодействие, в което се преплитат полза и пренебрежение.

ЖИВАТА КОРА

В миналото на различни места по Земята са съществували гигантски Дървета, познати като секвои. Поради замърсяването и промените в климата, днес те се смятат за изчезнали. Тук можем да наблюдаваме свещен фрагмент от Кръговрата на живота – кората на загиналите секвои подслонява богато биоразнообразие от насекоми, птици и микроскопични гъби. Разходете се около Дървото и надникнете в тръбата, за да ги откриете.

КАНАЛЕН ОРАКУЛ

Предполага се, че хората от миналото са имали необичайни вярвания, свързани с тръбите. Могат ли мистериозни сили в тях да накарат проблемите ви да изчезнат?
Нека разберем. Хвърлете проблемите си в тръбата и се придвижете до другия ѝ край, за да чуете пророчеството на Каналния Оракул.

ОБСЕРВАТОРИЯ ЗА ЧОВЕЦИ

Надникнете през тръбата и ще зърнете редки свидетелства за обичаите на хората от миналото. Изглежда те са намирали наслада във водата, звука и свежестта на реките, както може да се наблюдава в тези архивни кадри. Защо въпреки това са продължавали да ги замърсяват, остава загадка и подлежи на бъдещи изследвания.

ОЩЕ ЕДНА ТУХЛА

Ръждивокафявите порести „камъчета“, които можем да намерим из реката, имат антропогенен произход. В миналото са били масово произвеждани и използвани в строителството. Не са ясни обстоятелствата, при които са се разпръснали в реката. Теория гласи, че вероятно са използвани в ритуали, извършвани от строителни предприемачи, с цел да осигурят успеха на нова инвестиция. Друга предполага, че силна буря ги е отнесла от близък строителен обект.

Globe

СИФОНОФОРА

СТУДИО ТАШ

SIPHONOPHORA е интерактивна светлинна инсталация, която черпи вдъхновение от сифонофорите – комплексни подводни организми, които често остават невидими за човешкото око. Представете си същество от дълбините – прозрачно и сияещо, чието движение в подводното пространство наподобява на елегантен танц между светлина и вода.

Каква нова роля или глас давате на парка?
Превръщаме парка в жива сцена, която насочва вниманието към реката като действаща природна система, а не просто като воден канал в града. Инсталацията създава пространство за забавяне и съзерцание, в който посетителите могат да усетят красотата и значимостта на процесите, протичащи под повърхността.

Какво би станало, ако проектът ви остане тук за постоянно?
SIPHONOPHORA би се превърнала в характерен белег на мястото – присъствие, което ежедневно насочва вниманието към реката и затвърждава връзката между хората и водната среда.
Кое е невидимото, което искате да бъде забелязано чрез вашата работа?
SIPHONOPHORA е начина на Студио Таш да даде форма и присъствие на иначе незабелязаното. Вдъхновена от сифонофорите – подводни суперорганизми, чиито многобройни елементи (зооиди) живеят в пълна симбиоза – тя се превръща в символ на взаимозависимост и баланс. Както отделните части на сифонофората съществуват в симбиоза, така и реките и градът са свързани в общ организъм, чието съществуване зависи от този баланс. Инсталацията цели не просто да срещне публиката с изумителния подводен свят, а и да насочи фокуса към магичната и значима роля на всеки организъм в голямото цяло.
Instagram

Абонирай се

Абонирай се за нашия нюзлетър, за да си в крак с всички наши събития и инициативи