В Габрово се проведе 3-дневна работилница, посветена на градския дизайн и планиране, реализирана в рамките на проектите „Collective for Gabrovo“ и „Изкуство край река Янтра“.
Основната цел на работилницата беше създаването на изкуство край река Янтра като резултат от включващ и информиран процес, основан на пълноценен диалог с местната общност. Така художествените намеси се превърнаха в автентичен отклик на реалните нужди, идеи и визии на хората в града. Създадените творби и колективните усилия бяха отпразнувани по време на откриването на фестивала „Реките на града – Габрово“, който се проведе между 23 и 25 август.
Работилницата беше отворена за всички, които се вълнуват от градско планиране, дизайн и архитектура, независимо от предишния им опит. В процеса се включиха активни граждани, артисти и професионалисти, обединени от желанието си да допринесат за развитието на Габрово.
В рамките на програмата участниците изследваха връзката между реката и града чрез пет тематични работилници, водени от артисти, избрани за реализация на намеси в публичното пространство по поречието на река Янтра. Всяка от работилниците представи различен художествен подход и перспектива към крайречното пространство, като постави основа за диалог, обмен на идеи и съвместно мислене за бъдещето на инициативата „Реките на града – Габрово“.
Лодките и цианотипното пано на Богомил Иванов и Илияна Григорова с общо заглавие „По течението“ са резултат от предварително проведена двудневна работилница за декоративни лодки (които постепенно станаха почти плавателни), в които участниците създадоха дървени конструкции, вдъхновени от течението на река Янтра. Върху тези лодки са разпънати платна, отпечатани с техниката цианотипия, съдържащи лични истории и спомени, свързани с реката и града.Произведенията символизират движението и непрекъснатата връзка между хората и природата, като всяка лодка носи в себе си част от колективната памет на общността. Като членове на ленд арт група Duppini Art Group, фокусът на работата на авторите често е свързан с употребата на природни материали и потапяне в процес на съприкосновение с природата.
На работилницата с Александър Вълчев, участниците имаха възможност да усетят потенциала за творческа работа с подценяван материал като кашоните. По време на нея бяха поставени основните на монументалната временна скулптура „Руините на един непостроен мост“. Тя е направена от картонени „тухли“ и загатва за бъдещия мост, който предстои да свърже две части на Габрово. Проектът е вдъхновен от архитектурно предложение за облагородяване на крайречната зона, което все още не е реализирано. Скулптурата, макар и временна, носи послание за връзките и трансформациите, които са необходими в градската среда, но и в обществото ни като цяло. Необходимостта от свързаност, а не от разделение. Арт инсталацията поставя също така въпроса за интерпретирането на историческото ни минало и новосъздадените руини, които често „предшестват“ несъществувалите обекти, от които са „произлезли“. Тук картонените „тухли“ са метафора за временното и постоянното в нашия живот, а яркият цвят придава пластмасов „вкус“ и засилва до крясък всички тези въпроси.
В рамките на работилницата с Лъчезар Бояджиев участниците се включиха в две крайречни акции – „Кръговратът на водата“ и „Вода отдолу, вода отгоре…“, които превърнаха река Янтра в пространство за наблюдение, експеримент и въображение. Бяха взети водни проби в точно определен час – жест към идеята за постоянството и промяната на реката във времето – и беше пусната „регата“ от чадъри по течението ѝ. Акциите напомниха, че реката, макар и градска, е достъпна и „наша“, и че чрез изкуството можем едновременно да я обживяваме, да се грижим за нея и да преосмисляме връзката си с градската среда.
Инсталацията на Добрин Атанасов изследва крехкото екологично равновесие на река Янтра чрез поредица от модули, наподобяващи рибни глави с отворени усти, насочени към небето. Вдъхновена е от лични спомени на автора, свързани с периода на Късния социализъм, когато индустриалното замърсяване почти унищожава живота в реката. Тогава Янтра е била известна като „Вълшебната река“, променяйки цвета си според боите, изхвърляни от текстилните фабрики. Инсталацията символизира възстановяването на реката след екологичната криза и подчертава значимостта на опазването на природата.
На работилницата с Александра Георгиева участниците имаха и редкия шанс да изпробват техниките за творческа работа с текстил тъфтинг и фъкане. От процеса се роди текстилното пано „За габровци разправят, че…“, което изследва богатата история и култура на Габрово и река Янтра чрез съвременни художествени техники. Инсталацията е резултат от съвместна работа с местни жители, които споделят лични истории, легенди и спомени, свързани с града и реката. Тези разкази са преобразени в цветни и изразителни текстилни произведения, които отразяват колективната памет и идентичност на общността. Произведението насърчава диалог между поколенията и подчертава значимостта на местните традиции и природните богатства. Чрез колективното творчество инсталацията изгражда мост между миналото и настоящето, показвайки как изкуството може да обединява хората и да съхранява културното наследство.
